Ангел

Името "Ангел" произлиза от гръцката дума "ángelos" (ἄγγελος), което означава "вестител" или "посланик". В християнството ангелите са духовни същества, които служат като посланици на Бога.

В българската култура името "Ангел" се появява през Средновековието и става популярно в периода на Второто българско царство (1185-1396 г.). Името се тълкува като "вестител на добра вест" или "посланик на Бога".

В българската традиция името "Ангел" се свързва с доброта, честност и благородство. Хората с това име се смятат за благородни, честни и добронамерени.

Според българската народна традиция, хората с името "Ангел" са родени под знака на доброто и са предназначени да бъдат носители на светлина и надежда в живота на другите хора.