Башибозук
Башибозук е турска дума, която означава "разбойник", "бандит" или "нередовна войска". В българския език името се свързва с историческите събития от времето на Османската империя и Балканските войни.
Във времето на османската власт в България, башибозук били нерегулярни войски, съставени от местни турци и албанци, които били известни със своята жестокост и разбойничество. Те често били използвани за потушаване на българските въстания и за тероризиране на местното население.
След освобождението на България от османска власт през 1878 г., името "Башибозук" започва да се използва като прякор за хора, които са известни със своята жестокост, разбойничество или неуравновесеност.
В съвременния български език името "Башибозук" не се използва като традиционно мъжко име, а по-скоро като прякор или епитет за хора със съответни характеристики.
Във времето на османската власт в България, башибозук били нерегулярни войски, съставени от местни турци и албанци, които били известни със своята жестокост и разбойничество. Те често били използвани за потушаване на българските въстания и за тероризиране на местното население.
След освобождението на България от османска власт през 1878 г., името "Башибозук" започва да се използва като прякор за хора, които са известни със своята жестокост, разбойничество или неуравновесеност.
В съвременния български език името "Башибозук" не се използва като традиционно мъжко име, а по-скоро като прякор или епитет за хора със съответни характеристики.