Берта

Името Берта произлиза от старогерманската дума "hilt" или "beraht", което означава "сияеща", "бляскава" или "блестяща".

Името се споменава за първи път през 6-ти век в хрониките на франкския крал Хилдеберт I, който имал дъщеря на име Берта.

В средновековието името става популярно сред благородниците и става част от фамилните имена на някои благороднически фамилии.

В българския език името Берта се появява през 19-ти век и става популярно през 20-ти век.

В съвременния български език името Берта се свързва с личности, които са енергични, решителни и със силна воля.

Името Берта има няколко варианта на произношение и правопис, включително Берта, Берта, Бертка и други.