Боголюб

Името "Боголюб" произхожда от старобългарския език и се състои от две части: "Бог" и "Люб". Значението на името е "обичен от Бога" или "предан на Бога". В исторически контекст, името "Боголюб" е било популярно през Средновековието и е носено от някои български владетели и църковни дейци.