Боньо

Името "Боньо" е българско мъжко име, което произхожда от славянския корен "бон-" или "бонь-", който означава "добър", "благ" или "благороден". В българския език името "Боньо" вероятно е създадено като хипокористична форма на името "Бончо" или "Боню", което е вариант на името "Боян" или "Боянко".

Името "Боньо" се тълкува като име, което означава "добър човек" или "благороден мъж". То е също така свързано с българската дума "бон", която означава "добър" или "благ".

Исторически, името "Боньо" е било популярно в българската култура през средновековието и възраждането. То е споменато в някои исторически източници и литературни произведения от този период.

Днес името "Боньо" не е много популярно в България, но все пак се среща в някои региони на страната.