Българ
Името "Българ" произхожда от средновековната българска история и е свързано с прабългарите, които са племенен съюз от централноазиатски произход. Това име е използвано като лично име през Средновековието и е свързано със създаването на Първата българска държава през 681 г.
Според историците, името "Българ" е използвано като лично име на някои български владетели и благородници през Средновековието. Едно от най-известните споменавания на името "Българ" е във връзка с хан Българ, който е бил един от тримата братя, основатели на Първата българска държава.
Що се отнася до значението на името "Българ", то не е съвсем ясно. Някои историци смятат, че името произхожда от тюркския корен "бълг", което означава "разкъсване" или "разцепване". Други предполагат, че името е свързано с монголския корен "бълг", което означава "смел" или "храбър".
Днес името "Българ" не е много често срещано в българската култура, но все пак се среща като лично име или като наименование на различни организации и институции.
Според историците, името "Българ" е използвано като лично име на някои български владетели и благородници през Средновековието. Едно от най-известните споменавания на името "Българ" е във връзка с хан Българ, който е бил един от тримата братя, основатели на Първата българска държава.
Що се отнася до значението на името "Българ", то не е съвсем ясно. Някои историци смятат, че името произхожда от тюркския корен "бълг", което означава "разкъсване" или "разцепване". Други предполагат, че името е свързано с монголския корен "бълг", което означава "смел" или "храбър".
Днес името "Българ" не е много често срещано в българската култура, но все пак се среща като лично име или като наименование на различни организации и институции.