Бялко

Бялко е традиционно българско име, което произхожда от словенския корен "бел", свързан с белотата и светлината. То може да обозначава "чист" или "бял", което носи позитивна конотация. Вредните асоциации с името често отсъстват в българската култура, а неговото значение е свързано с добродушие и чистота. Исторически, името е било използвано в българския фолклор и литература, играейки важна роля в културната идентичност на нацията.

• Света Лора е известен празник, свързан с имената, произлизащи от бялото.
• Периодично се среща в стари български документи, особено в родословия.