Вълко

Вълко е старобългарско име, произлизащо от думата „вълк“. То символизира сила, смелост и независимост. Във българската култура вълкът е често срещан мотив, асоцииран с природата и древните вярвания. Произходът на името е свързан с епохата на старите българи, когато имената с животински имена са били популярни.

Името Вълко е свързано с различни легенди и сюжети, които подчертават важността на животните в българската митология. Вълкът е почитан като символ на плодородие и защита. В много култури, включително българската, вълкът е фигура на мъжественост и борба.

Вълко се среща и в стари български хроники и записки, което подчертава дълбоките корени на това име.