Вълко

Името "Вълко" произлиза от българската дума "вълк", която означава животно от семейство Кучета. Значението на името "Вълко" е свързано със силата, храбростта и ловкостта на вълка.

Исторически, името "Вълко" е било популярно през Средновековието в България, когато хората са носели имена, свързани със силни животни или природни явления. Името "Вълко" вероятно е било дадено на хора, които са били известни със своята храброст, смелост и ловкост.

В българската култура и фолклор, вълкът е символ на храбростта и силата, и често се появява в народните приказки и песни като положителен персонаж.

Съвременната тълкование на името "Вълко" е свързано със следните характеристики: смелост, храброст, ловкост, независимост и силна воля.