Вълчан

Името "Вълчан" произхожда от българската дума "вълк" и означава "син на вълка" или "човек със силата на вълка". В българската митология и фолклор, вълкът е символ на сила, храброст и сънливост.

Исторически, името "Вълчан" вероятно е използвано като прозвище или родово име, което е било често явление в средновековна България. Такива имена обикновено произлизат от лични качества, професия или географски местоположение.

В съвременния български език, името "Вълчан" все още се използва и е разпространено в различни части на страната.