Въльо

Женското име Въльо е българска вариация на името Валентина, което произлиза от латинското име Valentinus, което означава "силен, здрав".

Името Въльо се среща основно в българската фолклорна традиция и е свързано с празника на Свети Вълентин, който се чества на 14 февруари.

В българската култура името Въльо се тълкува като символ на любовта, здравето и красотата. Хората, носещи това име, се смятат за енергични, упорити и сърдечни.

Историческият произход на името Въльо се свързва с раннохристиянския светец Свети Вълентин, който е бил известен със своята доброта и съчувствие към хората.

В българската традиция името Въльо се среща основно в селските райони и е свързано с фолклорните обичаи и празници.