Дянко

Дянко е българско мъжко име с древен произход. Произлиза от старобългарската дума "дъняк", което означава "ден" или "светлина". Името се свързва също така с думата "дънка", която е старобългарска дума за "ден" или "дневен светъл час".

Името Дянко се среща в българската история още от средновековието и е било популярно сред българските владетели и боляри. Едно от най-известните личности с това име е Дянко, син на цар Иван Асен I и цар на България през 1218-1219 г.

В съвременния български език името Дянко се тълкува като "денен", "светълен" или "добър ден". То се счита за име, което носи положителна енергия и светлина.

В наши дни името Дянко все още се среща в България, макар и не толкова често, колкото в миналото. То остава важна част от българската културна и историческа наследност.