Етер

Името Етер произхожда от старогръцката дума "αἰθήρ" (аитхер), което означава "въздух" или "етер". В българския език името се използва от края на 19 век.

В древногръцката митология етерът е божество, олицетворяващо горния въздух или небесния етер. Следователно, името Етер може да се тълкува като "въздухообразна", "лека" или "небесна".

Историческият произход на името Етер се свързва с развитието на българската култура през епохата на Възраждането, когато името става популярно сред образованите българи.

Тълкованието на името Етер може да бъде:

• Символ на лекота и свобода


• Олицетворение на въздухообразната и небесната природа


• Име, което носи чувство на романтизъм и мечтателност