Миньо

Миньо е старобългарско име, произхождащо от латинския термин minius, който означава миньор или рудодобив. Името носи значението на човек, свързан с минната дейност, което в исторически контекст е било от особено значение за обществото.

В българския език, Миньо се свързва с трудолюбие и упоритост, особено в условия на работа под земята. Постепенно името става символ на мъжественост и здравина. В различни области на България Миньо може да се срещне в различни варианти и диалекти, но основната му форма остава непроменена.

Името придобива популярност през 20-ти век и продължава да се използва и днес. Традиционните фамилии, свързани с миннодобивната индустрия, често включват това име, което подчертава неговата историческа и икономическа значимост за региона.