Мрамор

Името Мрамор е рядко срещано мъжко име в българския език. Произходът на името не е добре документиран, но се смята, че произлиза от старогръцката дума "μάρμαρος" (marmaros), което означава "бляскав, светъл" или "бял камък".

В българския език името Мрамор вероятно е въведено през Средновековието, когато българите са имали тесни контакти с Византийската империя. Възможно е името да е използвано като прякор или епитет за човек с бяла кожа или светъл цвят на косата.

Тълкованието на името Мрамор може да бъде свързано със следните характеристики:

• Бляскавост и светлина


• Бяла или светла кожа


• Крепост и здравина (като камъка)

Исторически данни за носители на името Мрамор в българската история не са добре документирани. Възможно е името да е използвано в някои от българските села или региони, но не е широко разпространено.