Нанчо

Името Нанчо е българска форма на испанското име Nacho, което е съкратена форма на името Игнасио (Ignacio).

Името Нанчо се свързва с латинската дума "ignis", което означава "огън". В този смисъл, името може да се тълкува като "огнено дете" или "пламенен дух".

В България името Нанчо става популярно през 20-ти век, вероятно под влияние на испанската култура и литература.

Историческият произход на името Нанчо е свързан с испанската традиция да дава имена на деца в чест на светци или важни исторически личности. В случая на името Нанчо, то вероятно е свързано със светецът Свети Игнаций от Лойола, основател на ордена на йезуитите.

В българския език името Нанчо се използва предимно като мъжко име и е съпроводено с разнообразни прякори и варианти, като например Нанчо, Начо, Нанчо, Начко.