Тино

Името Тино е кратка форма на италианските имена Константино, Джованино, Мартино и други, които завършват на -тино. В България името се използва като самостоятелно име.

Произходът на името е от латинската дума "tinus", което означава "млад човек" или "юноша".

Значението на името Тино може да се тълкува като "млад", "енергичен" или "активен".

Историческият произход на името се намира в Италия, където е било популяризирано през Средновековието. В България името става популярно през 20 век.

В българската култура името Тино е свързано с енергичност, смелост и решителност.