диспозитив
[dispozitiv]
- Ударение
- диспозити'в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-по-зи-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диспозитиви
Как се пише диспозитив
Грешни изписвания: деспозитив, диспозетив, дйспозитив, диспузитив, диспозйтив, диспозитйв
Думата се пише с и в първата сричка (от лат. dis-) и с о във втората (от positio). Не бива да се бърка с деспот.
Етимология
Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:dispositif / dispositus
Заета от френското 'dispositif', произлизащо от латинското 'dispositus' (подреден, разположен). В юридическата терминология навлиза като термин, обозначаващ разпоредителната част на съдебно решение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диспозитив на съдебно решение
- диспозитив на присъда
- влязъл в сила диспозитив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
