дишъ-хакъ

Дишъ-хакъ е етимологично неясен термин, който се използва в българския фолклор, за да се обозначат парите, които османците взимали от християните като данък или откуп, за да не бъдат харесани или да не бъдат задържани. Терминът е свързан с вярването, че османците взимали парите, защото християните били хапили зъбите си при яденето, за да не могат да ядат месо и по този начин да не бъдат харесани.