крепостничество
[krɛpostˈnit͡ʃɛstvo]
крепостничество значение:
Какво е крепостничество? Форма на феодална зависимост, при която селяните са прикрепени към земята и са собственост на феодала, без право да напускат или да се разпореждат със себе си.
1. (история) Форма на феодална зависимост, при която селяните са прикрепени към земята и са собственост на феодала, без право да напускат или да се разпореждат със себе си.
- Ударение
- крепостнѝчество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кре-пост-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на крепостничество
(история)
- Отмяната на крепостничеството в Русия става през 1861 година.
- Крепостничеството спира икономическото развитие на държавата.
Синоними на крепостничество
Антоними на крепостничество
Как се пише крепостничество
Грешни изписвания: крепосничество, крепустничество, крепостнйчество, крепостничеству
Съдържа групата съгласни 'стн'. Проверка: крепостен.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:крепость
Произлиза от 'крепостен' (селянин), свързано с идеята за 'крепост' (здравина, прикрепеност към земята/феодала).
Употреба
Чести словосъчетания:
- отмяна на крепостничеството
- руско крепостничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
