крепостничество
крепостничество значение:
+ср. , само ед. Истор. Обществен строй, основан на крепостното право. Система на феодалните отношения, при която селяните са зависими от феодала и му дължат работа, услуги и данъци в замяна на закрила и защита.
Крепостничеството е съществувало в България през Средновековието и е било отменено през 1861 г.
Примери за използване на крепостничество
- Във феодалното общество крепостничеството е било основен строй.
- Крепостничеството е отменено с новата конституция.
- Феодалите използвали крепостничеството, за да задържат властта си.
Как се пише крепостничество
Грешни изписвания: крепоснечество, крепоснечеству, крепоснечиство, крепоснечиству, крепосничество, крепосничиство, крепосничиству, крепостнечество, крепостничеству, крепостничиство, крепуснечество, крепуснечеству, крепуснечиство, крепуснечиству, крепусничество, крепусничеству, крепустнечество, крепустнечеству, крепустнечиство, крепустнечиству, крепустничество, крепустничеству, крепустничиство, крепустничиству, крепостнйчество