кулминация
кулминация значение:
Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка.
- Моментът, в който нещо достига своя връх или максимума си.
- Критичен момент в развитието на нещо, който определя неговото бъдещо развитие.
Примери за използване на кулминация
- Кулминацията на драмата беше в третия акт.
- Това беше кулминацията на нашите усилия.
- Кулминацията на фестивала беше концертът на главната сцена.
Синоними на кулминация
Как се пише кулминация
Грешни изписвания: колменацеъ, колменацея, колменациа, колменация, колминацеа, колминацеъ, колминациа, колминациъ, колминация, кулменацеа, кулменацеъ, кулменацея, кулменациа, кулменациъ, кулменация, кулминацеа, кулминацеъ, кулминацея, кулминациа, кулминациъ, кулмйнация, кулминъция, кулминацйя