обезумялост
[obɛzuˈmʲalost]
обезумялост значение:
Какво е обезумялост? Състояние на крайна възбуда, загуба на разсъдъка или самоконтрола поради силна емоция (страх, гняв, радост).
1. (психология) Състояние на крайна възбуда, загуба на разсъдъка или самоконтрола поради силна емоция (страх, гняв, радост).
- Ударение
- обезумя̀лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бе-зу-мя-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на обезумялост
(психология)
- В очите му се четеше някаква дива обезумялост.
- Тълпата беше обхваната от паническа обезумялост след изстрела.
Синоними на обезумялост
Антоними на обезумялост
Как се пише обезумялост
Пише се с я под ударение (променливо я). Основната гласна в наставката на причастието е 'я' (обезумял).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
От глагола 'обезумея' (оставам без ум), който е образуван от представка 'о-', корен 'без-' + 'ум'. Формата е от миналото деятелно причастие 'обезумял' + наставка '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- граничещ с обезумялост
- пълна обезумялост
