обреченост
[obrɛˈt͡ʃɛnost]
обреченост значение:
Какво е обреченост? Състояние, при което изходът е предварително предопределен (обикновено в негативен смисъл); липса на надежда за спасение или успех.
1. (пряко) Състояние, при което изходът е предварително предопределен (обикновено в негативен смисъл); липса на надежда за спасение или успех.
- Ударение
- обре'ченост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ре-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на обреченост
(пряко)
- В погледа му се четеше тиха обреченост.
- Чувството за обреченост сковаваше действията на защитниците.
Синоними на обреченост
Как се пише обреченост
Грешни изписвания: обреченност, убреченост, обреченуст
Думата се пише с едно н. Образувана е от причастието обречен + наставката -ост.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обрещи
Произлиза от глагола „обричам“ (обещавам, посвещавам, предавам на съдбата), който е свързан с корена „рек-“ (река, говоря). В съвременния език носи семантиката на фатализъм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- усещане за обреченост
- пълна обреченост
- историческа обреченост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
