обреченост
обреченост значение:
Състояние на нещо или някой, което е предопределено или фатално определено да стане нещо или да се случи нещо, без да може да се промени или избегне.
Вж. обречен.
- Фатална неизбежност на събитие или състояние.
- Предопределеност на човек или нещо за нещо.
Примери за използване на обреченост
- Той беше обречен на неуспех в живота.
- Обречеността му го караше да се чувства безнадежден.
- Тя беше обречена на болестта си.
Синоними на обреченост
Как се пише обреченост
Грешни изписвания: обреченуст, обречиност, обречинуст, убреченост, убреченуст, убречиност, убречинуст, обреченос, обречинос, убреченос, убреченус, убречинос, убречинус