опълчение
[opɐlˈt͡ʃɛniɛ]
опълчение значение:
Какво е опълчение? Военно формирование, съставено от доброволци, които не са част от редовната армия (особено Българското опълчение по време на Руско-турската война 1877-1878 г.).
1. (история) Военно формирование, съставено от доброволци, които не са част от редовната армия (особено Българското опълчение по време на Руско-турската война 1877-1878 г.).
- Ударение
- опълчѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пъл-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- опълчения
Примери за използване на опълчение
(история)
- Българското опълчение проявява изключителен героизъм в боевете при Шипка.
- В града беше свикано народно опълчение за защита от нашествениците.
Синоними на опълчение
Антоними на опълчение
Как се пише опълчение
Грешни изписвания: опалчение, упълчение, опълченйе
Пише се с ъ в корена (от пълк/полк).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:полк
Произлиза от думата 'полк' (войска, народ). Исторически термин за народна войска, събирана при извънредни обстоятелства.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Българското опълчение
- народно опълчение
- влизам в опълчението
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
