основоположник
основоположник значение:
Лице, което е започнало или основало нещо; основополагаща фигура в определена област или дисциплина. Често се използва за обозначаване на хора, които са създали нови идеи, теории или движения.
Примери за използване на основоположник
- Иван Вазов е считан за основоположник на съвременната българска литература.
- Основоположникът на теорията за относителността е Алберт Айнщайн.
- Смята се, че основоположниците на философията в Древна Гърция са Сократ, Платон и Аристотел.
Как се пише основоположник
Грешни изписвания: основоположнек, основопуложнек, основопуложник, основуположнек, основуположник, основупуложник, оснувоположнек, оснувоположник, оснувопуложнек, оснувопуложник, оснувуположнек, оснувуположник, оснувупуложник, усновоположнек, усновоположник, усновопуложнек, усновопуложник, усновуположнек, усновуположник, усновупуложнек, усновупуложник, уснувоположнек, уснувопуложник, уснувупуложнек, уснувупуложник, основополужник, основоположнйк