пустославие
[pustoˈsɫaviɛ]
пустославие значение:
Какво е пустославие? Стремеж към празна, незаслужена слава; прекалена суета и гордост без реално покритие.
1. (книжовно) Стремеж към празна, незаслужена слава; прекалена суета и гордост без реално покритие.
- Ударение
- пустосла̀вие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пус-то-сла-ви-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на пустославие
(книжовно)
- Неговото пустославие го подтикваше да търси похвали дори за най-дребните си дела.
- Всички титли и звания са само едно пустославие, ако зад тях не стои добродетел.
Синоними на пустославие
Как се пише пустославие
Думата е сложна, съставена от основите пуст и слава, свързани със съединителна гласна -о-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъщьславїе
Калка (буквален превод по части) от гръцката дума kenodoxia (празна слава). Съставена от прилагателното 'пуст' и съществителното 'слава'. Думата има архаичен и книжовен характер.
