път

пътят, пътя, мн. пътища, (два) пътя, м.

1. Ивица земя, предназначена за ходене, за пътуване по нея от едно място до друго.
2. Разг. Улица.
3. Направление, маршрут. До там има по-кратък и по-дълъг път.
4. Линия в пространството, по която става придвижването. Въздушен път.
5. Пътешествие, пътуване. Лек път!
6. Прен. Линия, по която се разделя косата на главата. Не и е прав пътят.
7. Прен. Насоченост на дейността, на развитието; начин на действие. Избирам правилен път. +прил. пътен, пътна, пътно, мн. пътни. Пътен знак. Пътна помощ. Пътни бележки.

* Вкарвам в пътя. — Вразумявам някого, накарвам го да стане почтен.
* Влизам в пътя. — Поправям се, ставам почтен.
* Давам пътя (на някого). — Изпъждам, изгонвам.
* Давам път. — Давам възможност на някого да мине.
* На прав път съм. — Действам правилно.
* На крив път съм. — Действам неправилно.
* Прав ти път. — Махай се, върви си.
* Оставам на пътя. — Оставам без средства.
* Над/на път и под път. — Начесто, навсякъде. мн. пъти, (два) пъти, м. Само след числ. и думите много, няколко, колко, толкова — означава количество, кратност на действие. Дойде един път и той. Много пъти съм мислил по този въпрос.
* Друг път. — Жарг. Показване на категорично несъгласие, отрицание на нещо казано.
* Един път. — Жарг. Изключителен, много хубав, много добър.
* Из/от един път. — Разг. Изведнъж.