Dumite-BG – онлайн речник за българския език

път

[pɤt]

път значение:

Какво е път? Ивица от земната повърхност, специално подготвена за придвижване на хора и превозни средства.

1. (транспорт/география) Ивица от земната повърхност, специално подготвена за придвижване на хора и превозни средства.
2. (преносно) Начин, средство или метод за постигане на цел.
3. (количество) Единичен случай на извършване на действие (за кратност).
4. (действие) Пътуване, придвижване от едно място до друго.
Ударение
пъ̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
път
Род
мъжки
Мн. число
пътища (шосета) / пъти (кратн.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на път

(транспорт/география)
  • Пътят към селото е асфалтиран.
  • Планинският път е стръмен.
(преносно)
  • Няма лесен път към успеха.
  • Трябва да намерим мирен път за решаване на конфликта.
(количество)
  • Повторих му го сто пъти.
  • Този път ще успеем.
(действие)
  • Изморен съм от дългия път.
  • Ще се видим преди да тръгна на път.

Антоними на път

Как се пише път

Грешни изписвания: пътят (грешка при непълен член), пътя (грешка при пълен член)
Думата се пише с ъ. При членуване: пътят (подлог), пътя (допълнение).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pǫtь
Наследствена дума от праславянски, сродна със санскрит 'panthas' и латински 'pons' (мост).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • железопътен път
  • въздушен път
  • жизнен път
  • поемам по пътя
Фразеологизми:
  • прав ти път
  • давам път
  • откъде накъде
  • спирам се по средата на пътя
  • пресичам пътя на някого

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.