самовластие
[sɐmoˈvɫastiɛ]
самовластие значение:
Какво е самовластие? Форма на управление, при която върховната власт принадлежи неограничено на едно лице; абсолютизъм.
1. (политика) Форма на управление, при която върховната власт принадлежи неограничено на едно лице; абсолютизъм.
2. (преносно) Поведение на човек, който действа произволно, без да се съобразява с другите или с правилата; своеволие.
- Ударение
- самовла'стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-влас-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самовластие
(политика)
- Борбата срещу царското самовластие беше дълга.
- Самовластието в тази държава потискаше всякаква опозиция.
(преносно)
- Неговото самовластие в офиса дразнеше колегите.
- Трябва да се сложи край на това административно самовластие.
Синоними на самовластие
Антоними на самовластие
Как се пише самовластие
Грешни изписвания: само властие, съмовластие, самувластие, самовлъстие, самовластйе
Слято писане на сложно съществително име.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сам + власт
Калка на гръцкото 'autokrateia'. Образувано от 'сам' и 'власт' – власт, съсредоточена в един човек.
Употреба
Чести словосъчетания:
- царско самовластие
- чиновническо самовластие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
