Енциклопедия на българския език

свян

[svʲan]

свян значение:

Какво е свян? Чувство на неудобство, стеснение или срам, породено от скромност или приличие.

1. (психология) Чувство на неудобство, стеснение или срам, породено от скромност или приличие.
Ударение
свя̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свян
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свян

(психология)
  • Тя наведе глава със свян.
  • В очите му се четеше момчешки свян.

Антоними на свян

Как се пише свян

Грешни изписвания: свен
Думата се пише с я. Променливото я преминава в е в сродни думи като свенлив, където ударението не е върху корена или сричката е мека, но в основната форма под ударение е я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*svěnь
Стара дума, сродна със 'светлина' и 'свяст' (съзнание). Еволюцията на значението е преминала през 'яснота', 'съзнание' до 'съвест' и 'чувство за срам/почтеност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • момински свян
  • без капка свян