усамотяване
усамотяване значение:
Усамотяване е процесът на изолиране или отделяне на нещо или някого от обществото, групата или общността. Това може да бъде физическо или емоционално отдалечаване, при което индивидът или обектът се намира извън социалните връзки и взаимодействия.
В психологията усамотяването може да бъде резултат от психологически травми, депресия, социофобия или други психични разстройства.
В социалния контекст усамотяването може да бъде резултат от изключване, дискриминация или изолация от социалната група.
Примери за използване на усамотяване
- След като загуби работата си, той се чувства усамотен и изгубен в града.
- Усамотяването на старите хора в домовете за възрастни е сериозна социална проблема.
- Психотерапията помогна на Мария да преодолее усамотяването си и да се върне към социалния живот.