бойница
[ˈbɔjnit͡sɐ]
бойница значение:
Какво е бойница? Тесен отвор в крепостна стена, кула или бронирано укритие, предназначен за стрелба.
1. (военно дело/архитектура) Тесен отвор в крепостна стена, кула или бронирано укритие, предназначен за стрелба.
2. (историческо) Отбранителна кула или укрепление.
- Ударение
- бо̀йница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бой-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- бойници
Примери за използване на бойница
(военно дело/архитектура)
- Стрелците се прикриха зад бойниците на крепостта.
- През тясната бойница се виждаше настъпващата войска.
(историческо)
- Старата бойница се извисяваше над града.
Как се пише бойница
Грешни изписвания: боиница, Буйница, Боиница, Бойнйца
Пише се с й след гласната о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бой
Произлиза от съществителното 'бой' (битка) + суфикс -ница, обозначаващ място.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крепостна бойница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
