граница
[ɡraˈni.t͡sa]
граница значение:
Какво е граница? Линия, която определя пределите на държавна територия или поземлен имот; бразда.
1. (география/политика) Линия, която определя пределите на държавна територия или поземлен имот; бразда.
2. (общо) Краен предел, до който нещо се простира или е допустимо; разделителна линия между две състояния.
- Ударение
- грани'ца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гра-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- граници
Примери за използване на граница
(география/политика)
- Пресякохме държавната граница при ГКПП Кулата.
- Река Дунав е естествена северна граница на България.
(общо)
- Търпението ми има граница.
- Границата между любовта и омразата е тънка.
Как се пише граница
Грешни изписвания: гранитса, Гръница, Гранйца
Стандартен правопис за съществителни от женски род, завършващи на -ица.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*granica
От праславянското *granica, умалителна форма на *grana (ръб, край). Думата е заемка в немския език (Grenze) именно от славянските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- държавна граница
- зад граница
- граница на търпимост
Фразеологизми:
- минавам всякакви граници
- в рамките на границите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
