едйн

Един е числото 1. Използва се и като неопределено местоимение, за да се специфицира определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия.

Може да се използва и за изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице.

Има и други значения, като:

• В един глас — Всички едновременно, заедно.
• До едно време — До определено време.
• Един ден — Някой ден, някога.
• Един или друг — Някакъв.
• Един и същ — Все същият, еднакъв.
• Един по един — Един след друг.
• Един през друг — В надпревара.
• Един път — Някога, в миналото или когато, щом.
• Едно време — Много отдавна, преди много години.
• Едно-друго — Разни неща, какво да е, това-онова.
• За едното чудо — Без малко (да стане, да се случи нещо твърде неприятно).
• За едното нищо — За нищо, напразно.
• На един дъх — Бързо, без спиране.
• На един път — Наведнъж.