Енциклопедия на българския език

компаньонка

[kompɐˈɲɔŋkɐ]

компаньонка значение:

Какво е компаньонка? Жена, чиято професия или задължение е да придружава някого, да му прави компания в обществото или в ежедневието.

1. (пряко) Жена, чиято професия или задължение е да придружава някого, да му прави компания в обществото или в ежедневието.
2. (еуфемизъм) Момиче на повикване; жена, която предоставя сексуални услуги срещу заплащане, обикновено прикрити като 'ескорт' или 'компания'.
Ударение
компаньо̀нка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-па-ньон-ка
Род
женски
Мн. число
компаньонки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на компаньонка

(пряко)
  • Възрастната графиня си нае интелигентна компаньонка, с която да разговаря следобед.
(еуфемизъм)
  • Вестниците бяха пълни с обяви за компаньонки и масажистки.

Как се пише компаньонка

Думата се изписва с ьо след съгласна, когато се означава мекост пред гласната о (сравни с миньор, синьо).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:compagnon
Заета от френски език (compagnon – спътник, другар), вероятно през руски или немски. Първоначално означава жена, наета да прави компания на друга (обикновено богата или възрастна) жена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • луксозна компаньонка
  • агенция за компаньонки
  • платена компаньонка