Енциклопедия на българския език

любещ

[ˈlʲubɛʃt]

любещ значение:

Какво е любещ? Който изпитва и проявява любов, обич или силна привързаност; предан, нежен.

1. (общо) Който изпитва и проявява любов, обич или силна привързаност; предан, нежен.
Ударение
лю̀бещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лю-бещ
Род
мъжки
Мн. число
любещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любещ

(общо)
  • Тя беше отгледана в топло и любещо семейство.
  • Той хвърли любещ поглед към децата си.

Как се пише любещ

Грешни изписвания: любищ, любящ
Пише се с е (любещ), тъй като глаголът любя е от II спрежение, но причастието следва стара морфологична традиция или се възприема като форма от мека основа.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любити
Произлиза от старобългарския глагол *любити*. Формата е сегашно деятелно причастие, превърнало се в качествено прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любещ баща
  • любеща майка
  • любещ съпруг
  • любещо сърце