наместничество
[nɐˈmɛstnit͡ʃɛstvo]
наместничество значение:
Какво е наместничество? Длъжността, властта или институцията, ръководена от наместник (представител на върховната власт в дадена област).
1. (история / администрация) Длъжността, властта или институцията, ръководена от наместник (представител на върховната власт в дадена област).
2. (църковно) Административна единица в църковната организация, управлявана от архиерейски наместник.
- Ударение
- намѐстничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-мест-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- наместничества
Примери за използване на наместничество
(история / администрация)
- По време на неговото наместничество областта процъфтяваше икономически.
- Учредено беше ново наместничество в западните провинции на империята.
(църковно)
- Духовната околия се управлява чрез архиерейско наместничество.
Синоними на наместничество
Как се пише наместничество
Грешни изписвания: намесцичество, намесничество, нъместничество, наместнйчество, наместничеству
Пише се със 'ст' (наместник), тъй като произлиза от думата 'място'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсто
От 'наместник' (този, който е на мястото на владетеля) + наставка '-ество'. Коренът е свързан с 'място'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архиерейско наместничество
- царско наместничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
