наместничество

наместничество значение:

Наместничество е съществително, което обозначава състояние или длъжност на наместник, т. е. лице, което изпълнява функциите на друга власт или длъжностно лице, обикновено в контекста на управление или административна отговорност. Този термин може да се използва в различни исторически и административни контексти, когато става въпрос за временно приемане на задължения и права от страна на наместник.
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наместничество

  • След смъртта на губернатора, беше назначен нов наместник, който да управлява областта.
  • На местните избори, кандидатът за наместничество спечели с голяма преднина.
  • Наместничеството в тази администрация е временно и ще приключи след идването на новия кмет.

Синоними на наместничество