обител
[oˈbitɛl]
обител значение:
Какво е обител? Място, където живеят монаси или монахини, подчинени на общ устав; манастир.
1. (Религия) Място, където живеят монаси или монахини, подчинени на общ устав; манастир.
2. (Поетично/Книжовно) Дом, жилище, място за подслон и спокойствие.
- Ударение
- обѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-тел
- Род
- женски
- Мн. число
- обители
Примери за използване на обител
(Религия)
- Светата обител е разположена високо в планината, далеч от светския шум.
- Рилската обител е най-големият манастирски комплекс в България.
(Поетично/Книжовно)
- Бащината къща бе за него свята обител на детските спомени.
- Тя превърна малката си стая в уютна обител на творчеството.
Как се пише обител
Грешни изписвания: убител, обитела, Обйтел
Думата се пише с начално о. Свързана е с думата обитавам, а не с убивам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обитѣль
Произлиза от старобългарската дума *обитѣль* (жилище, местопребиваване), свързана с глагола *обитавам* (живея, пребивавам). Коренът е сродство с 'витая'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- света обител
- манастирска обител
- тиха обител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
