Енциклопедия на българския език

обречен

[oˈbrɛtʃɛn]

обречен значение:

Какво е обречен? Който е предопределен за гибел, нещастие, провал или смърт; на когото не може да се помогне.

1. (пряко) Който е предопределен за гибел, нещастие, провал или смърт; на когото не може да се помогне.
Ударение
обрѐчен
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
об-ре-чен
Род
мъжки
Мн. число
обречени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обречен

(пряко)
  • Планът им беше обречен още от самото начало.
  • Болният се чувстваше обречен, въпреки усилията на лекарите.

Антоними на обречен

Как се пише обречен

Грешни изписвания: обречан, убречен
Пише се с о (обречен) като представка. Наставката е -ен (страдателно причастие), а не -ан.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обрещѝ
Минало страдателно причастие от глагола *обрека* (обещавам, посвещавам, предопределям). Коренът е свързан с *река* (казвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обречен на провал
  • обречен на смърт
  • обречена любов