отпор
[otˈpɔr]
отпор значение:
Какво е отпор? Активно противодействие срещу нападение или атака; отблъскване на враг.
1. (военно дело) Активно противодействие срещу нападение или атака; отблъскване на враг.
2. (преносно) Решително противопоставяне на нечие мнение, воля или действие.
- Ударение
- отпо̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-пор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отпори
Примери за използване на отпор
(военно дело)
- Армията даде жесток отпор на настъпващия противник.
- Крепостта издържа на първоначалния отпор.
(преносно)
- Предложението на директора срещна неочакван отпор от страна на служителите.
- Тя даде отпор на опитите да я манипулират.
Синоними на отпор
Антоними на отпор
Как се пише отпор
Грешни изписвания: одпор, утпор, отпур
Представката от- се пише винаги с т, независимо че пред звучния съгласен п може да се чува звънкост при бърз говор. В българския език няма представка од-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:от- + пора
Образувана от префикса 'от-' и корен, свързан с глагола 'пра' (напирам, натискам), сродна с 'подпора', 'напор'. Идеята е за натиск в обратна посока.
Употреба
Чести словосъчетания:
- давам отпор
- срeщам отпор
- решителен отпор
- въоръжен отпор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
