отпор
отпор значение:
Противодействие, решително действие срещу действие.
Сила, която се противопоставя на друга сила или движение.
Внезапно спиране или препятствие.
Отблъскване, отбиване, поражение.
Сила, която се противопоставя на друга сила или движение.
Внезапно спиране или препятствие.
Отблъскване, отбиване, поражение.
Примери за използване на отпор
- Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор.
- Той се изправи срещу отпор от страна на опонентите си.
- Отпорът на новата политика беше големият проблем на правителството.