Енциклопедия на българския език

приспособенчество

[prispɔsɔˈbɛnt͡ʃɛstvo]

приспособенчество значение:

Какво е приспособенчество? Поведение на човек, който променя възгледите и действията си според обстоятелствата, обикновено с цел лична облага или избягване на неприятности, без да се ръководи от морални принципи.

1. (пряко) Поведение на човек, който променя възгледите и действията си според обстоятелствата, обикновено с цел лична облага или избягване на неприятности, без да се ръководи от морални принципи.
Ударение
приспособѐнчество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-спо-со-бен-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма (abstract noun)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приспособенчество

(пряко)
  • Политическото приспособенчество е често срещано явление в периоди на преход.
  • Неговото приспособенчество му позволи да запази поста си при три различни режима.

Антоними на приспособенчество

Как се пише приспособенчество

Думата се пише с двойно 'н' в корена на думата 'приспособленец' не се запазва, но тук е словообразувателно от 'присобен' + наставка. В случая наставката е '-чество'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приспособявам се
Произлиза от глагола 'приспособявам се' и наставката за абстрактни съществителни '-чество'. Коренът е свързан със 'способ' (начин, средство). Думата се налага в езика през XX век с негативна конотация за безпринципност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проява на приспособенчество
  • политическо приспособенчество
  • чисто приспособенчество