пустинник
пустинник значение:
Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.
Може да се използва и като прилагателно: пустиннически, пустинническа, пустинническо, мн. ч. пустиннически.
Примери за използване на пустинник
- Той се откъсна от света и станал пустинник в пустинята.
- Пустинникът се молеше дълги часове на ден.
- В пустинята живееше един свят пустинник.