Енциклопедия на българския език

пустословие

[pustoˈsɫɔviɛ]

пустословие значение:

Какво е пустословие? Говорене на празни приказки, думи без съдържание или смисъл; безполезно обсъждане.

1. (преносно) Говорене на празни приказки, думи без съдържание или смисъл; безполезно обсъждане.
Ударение
пустосло'вие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пус-то-сло-ви-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пустословие

(преносно)
  • Срещата премина в пълно пустословие, без да се вземе нито едно решение.
  • Тя не обичаше политическото пустословие и предпочиташе действията.

Антоними на пустословие

Как се пише пустословие

Думата се пише с у (пусто-), тъй като произлиза от прилагателното 'пуст'. Пише се слято като сложно съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустословиѥ
Сложна дума от 'пуст' (празен) и 'слово' (дума, реч). Вероятно калка от гръцкото 'kenologia' или 'mataiologia'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишно пустословие
  • откровено пустословие