устой
устой значение:
Устой е съществително, което обозначава договорено задължение, което се приема за обвързващо и валидно. В по-широк смисъл, устой може да се използва и за описание на условия или принципи, по които се основава определена сделка или споразумение.
Примери за използване на устой
- След дълги преговори, страните постигнаха устой, който беше изключително изгоден за всички.
- Според устоя, всяка страна трябва да изпълни своите задължения в срок.
- Устой между двете компании осигури стабилност на инвестициите им.
класическата игра snake,