Имен ден в сянката на януарските преспи: Феноменът Ромил

Днес е 16 януари. Дата, която за повечето хора е просто поредният сив вторник, сряда или какъвто ден се пада, в който се опитваме да си спомним паролата за служебния компютър след празниците. Това е времето, когато елхата вече гледа тъжно от ъгъла, игличките са се набили в килима завинаги, а новогодишните обещания за диета и спорт вече са нарушени поне три пъти. Но точно тук, в сърцето на най-депресиращия месец, изгрява една ярка, макар и леко мистериозна звезда. Днес празнува Ромил.

Ако отворите църковния календар за днешната дата, ще се сблъскате с нещо, което в информационните технологии наричат „404 Not Found“, а в духовния свят – „велика мистерия“. Според подадената информация, календарът мълчи. Няма житие, няма битие, няма драматични истории за лъвове и пещери. И точно това прави днешния празник толкова специален. Ромил не е от онези светци, които се бутат в навалицата на Ивановден или Йордановден. Той е „underground“ именник. Той е бутиков празнуващ. Той е като тайното меню в скъп ресторант – трябва да знаеш за него, за да си поръчаш.

Нека си поговорим сериозно (но не прекалено) за името Ромил. Звучи тежко, нали? Има една специфична вибрация в това „Р“, последвано от мекото „мил“. Звучи като име на човек, който или ще основе империя, или поне ще направи най-добрата домашна ракия в квартала. Произходът му най-вероятно ни отвежда към латинското Romulus – единият от основателите на Рим. Знаете легендата – вълчица, близнаци, седем хълма и малко братоубийствена драма за цвят. Това автоматично прави всеки съвременен Ромил човек с имперски амбиции и аристократичен профил.

Да носиш името Ромил в България е въпрос на чест и добра памет на околните. Докато Георги и Иван се чудят къде да се скрият от поздравления, Ромил често трябва сам да си напомня, че има празник. Това създава един особен тип характер. Ромил е човек, който не чака светът да го забележи – той сам се заявява. Той е силен (от гръцкото rhomē – сила), той е стабилен и най-вече – той е изключително рядък екземпляр. Статистиката мълчи колко точно българи носят това име, но със сигурност, ако познавате Ромил, вие сте късметлия. Това е като да намериш четирилистна детелина в януарския сняг.

Липсата на конкретна информация в календара за 16 януари ни дава невероятна творческа свобода. Можем да си представим, че Ромил е светецът-покровител на нещата, които оцеляват въпреки всичко. Покровител на тези, които не се предават пред януарския студ. Или може би е покровител на добрата компания и качественото вино, защото, нека бъдем честни, римските корени на името задължават. Не можеш да се казваш Ромил и да пиеш топла бира от пластмасова чаша. Това би било историческо светотатство.

Празнуването на имен ден на 16 януари има своите стратегически предимства. Първо, конкуренцията е нулева. Няма го онзи момент, в който се обаждаш на приятел и той ти казва: „Ох, мерси, ти си четиристотин осемдесет и петият, който ми звъни днес“. Когато звъннеш на Ромил, той ще се зарадва искрено. Той ще оцени жеста. Второ, средата на януари е моментът, в който всички имат нужда от повод. Хората са зажаднели за празник, който не включва сърми и „Дунавско хоро“. Именният ден на Ромил е спасителният пояс в морето на зимната скука.

Какъв човек е Ромил? Ако съдим по звученето на името, той е уравновесен, но крие вулкан от емоции. „Ром“ навява мисли за Рим и сила, а „мил“... е, мил е, когато не го ядосваш. Вероятно е човек на честта, държи на думата си и има изтънчен вкус. Ромил не е човекът, който ще тръгне с тълпата. Той върви по собствени пътеки, понякога мистериозни като днешната дата в църковния календар, но винаги водещи към нещо интересно.

Затова, ако днес срещнете Ромил, не го подминавайте. Стиснете му ръката. Почерпете го или го оставете той да ви почерпи (римска щедрост, все пак). В свят, пълен със стандартизирани празници и масови именни дни, Ромил е глътка свеж въздух. Той е доказателството, че не е нужно да си в най-популярните списъци, за да си важен. Той е денят на тайната сила.

И понеже днес е ден за радост, а не за суха фактология (която и без това липсва), нека преминем към съществената част – пожеланията. Тъй като Ромил е уникален, пожеланията също не бива да бъдат клишета от типа „здраве, щастие и късмет“. Трябва нещо повече. Трябва размах. Трябва стил.

Пожелания за именния ден

• Пожелавам ти животът ти да бъде като древна империя – да се разширява постоянно, да бъде пълен с богатства и всички пътища на успеха да водят право към твоята врата!
• Нека в теб винаги бушува силата на победител, а сърцето ти да остане все така голямо, че да побере всички хубави моменти, които съдбата е подготвила специално за теб – без ред и без чакане!
• Бъди като диамант през януари – рядък, скъп, блестящ и достатъчно твърд, за да не може никой да те пречупи, дори когато времената са студени!
• Пожелавам ти банковата ти сметка да прилича на телефонен номер, проблемите ти да са с краткотрайността на януарски сняг, а усмивката ти да е единствената "зараза", която предаваш на околните!
• Нека името ти ти носи онази харизма, която отваря всички врати, дори и тези, на които пише "Влизането забранено", а късметът да ти е верен спътник, който никога не излиза в отпуск!
• Пожелавам ти да имаш дързостта да мечтаеш мащабно и ината да превръщаш всяка налудничава идея в грандиозен триумф, на който всички благородно да завиждат!
• Нека здравето ти да е по-здраво от римски бетон, нервите ти – по-опънати от струни на арфа, а дните ти – изпълнени с вино, любов и истории, които си заслужава да се разказват на внуците!
• Пожелавам ти да намираш щастието не само в големите победи, а и в малките моменти, когато светът притихва, за да ти направи път – бъди винаги център на собствената си вселена!

В заключение, нека вдигнем наздравица за Ромил – скритият диамант на януари. Нека името му се носи със слава, дори когато календарът мълчи. Честит празник на всеки, който носи това гордо име, и нека годината бъде толкова уникална, колкото сте и вие!