1 ноември – Ден на народните будителите

На 1 ноември България отдава почит към всички народни будители – книжовници, просветители и духовни водачи, които с слово, знание и пример изграждат българското самосъзнание. Будители са просветителите от Възраждането и по-късни интелектуалци, чиито усилия събуждат у народа национална гордост и културна идентичност. Този ден символично припомня делото на стотици личности, допринесли за духовното ни пробуждане, и ни кара да се вгледаме в собствените си идеали и ценности.

История на празника

Празнуването на будителите има дълбоки корени в българската история. Още в Османската епоха българите отдават почит на просветителите си – например Денят на св. Иван Рилски (стар стил 19 октомври) се е отбелязвал като ден на духовната закрила на България. На практика обаче т.нар. Ден на народните будители се ражда през Възраждането. За първи път той е честван в Пловдив на 1 ноември 1909 г., когато група интелектуалци организират панихида в памет на будителите. Тогава този ден се асоциира със смисъла на св. Иван Рилски и с огъня на народната памет.

След Първата световна война в България настъпва силна духовна криза, а националните идеали са накърнени. В този труден момент Министерство на народното просвещение, ръководено от Стоян Омарчевски (министър 1920–1922 г.), предлага 1 ноември да стане общонационален празник на «народните будители». Именно Стоян Омарчевски – възпитаник на Софийския университет – предлага тази идея през 1921 г. след писмо от обикновен селянин, който призовава да се отдаде дължимата почит на „големите българи, които са ни направили народ – Левски, Ботев, Каравелов…“. Българският историк проф. Боян Пенев формулира названието на празника така: „ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България“. На 28 юли 1922 г. министерството издава циркуляр, с който определя 1 ноември за «празник на всички заслужили българи», а на 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва указ, с който Денят на народните будители става официален празник на България.

За периода 1922–1945 г. 1 ноември се чества като национален празник. По време на тези години в много училища и читалища се организират тържества в чест на будителите – с рецитали на Вазов и Ботев, с откриване на нови обществени сгради или библиотеки, кръстени на видни български просветители. Забележителен е фактът, че още в първите дни на Освобождението (1878 г.) първият закон на новата държава е свързан с образованието – за задължително начално учение. Девет години преди това, през 1869 г., в Българско книжовно дружество (предшественик на БАН) вече са се събирали книжовници и учители, поддържали българския дух въпреки османското владичество.

След Деветосептемврийския преврат (1944 г.) новата комунистическа власт отменя празника на будителите. За почти половин век честването прекъсва. През 1989–1990 г. идеите за национална памет и идентичност отново излизат на преден план, и през 1992 г. 36-ото Народно събрание приема Закон за трудовия договор, с който Денят на народните будители отново се възстановява на 1 ноември. Тази стъпка е по идея на Петър Константинов, председател на сдружение „Мати Болгария“ (1992 г.), което настоява за връщане на традицията. Така от 1992 г. насам 1 ноември отново е официален ден за преклонение пред паметта на българските просветители.

Значими български будители

Под термина «народни будители» в България се разбират различни учители, писатели, свещеници и общественици, които с делата си събуждат българския дух и народната самосъзнание. Част от тях датират още от Средновековието, а много – от епохата на Възраждането. Ето някои от най-видните личности, почитани като наши будители:

• Св. Св. Кирил и Методий (9 век) – първоучителите на славяните, създали глаголицата и превели богослужебни книги на старобългарски език. Тяхната мисия като «апостоли на славянството» създава духовната и културна основа на българския народ.
• Софроний Врачански (1739–1813) – български духовник и ученик на Паисий. Той написва първата биография на Паисий Хилендарски и активно популяризира неговата „История славянобългарска“ сред българите, подхранвайки националното съзнание.
• Паисий Хилендарски (1722–1773) – „Родоначалник на Българското Възраждане“. Български свещеник и автор на прочутата „История славянобългарска“ (1762 г.), която събужда националното самочувствие на българите и полага основите на новобългарската история.
• Неофит Рилски (1793–1881) – български монах, учител и рисовчик. Водеща фигура в просветното движение през първата половина на XIX век, той е определян от К. Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“. Създава първи български учебници и превежда свещени книги на новобългарски език.
• Д-р Петър Берон (1799–1871) – енциклопедист, педагог и лекар. През 1824 г. издава „Рибния буквар“ – първия български буквар. С този учебник той дава тласък на народното образование, а неговата мисия е свързана с идеята да разпространява знание сред широките кръгове.
• Петко Р. Славейков (1827–1895) – поет, публицист и фолклорист, интелектуалец с европейско образование. Автор е на редица стихотворения, народни песни и лексикографска дейност. Неговата поезия и писания популяризират образователните идеи от Възраждането.
• Васил Априлов (1789–1847) – търговец и обществен деец, дарител, основател на първото взаимно училище в Габрово (1835 г.). Със средствата си Априлов създава взаимно училище на принципа «учител и ученик да си помагат взаимно», което става образец за образованието в страната.
• Христо Ботев (1848–1876) – поет, публицист и революционер. Известен с патриотичните си стихове и заслугата си в борбата за освобождение. Ботев е смятан за национален герой и един от най-видните българи от Възрожденския период.
• Васил Левски (1837–1873) – революционер и организатор на българската национална революция. Познат като «Апостола на свободата», Левски създава мрежа от комитети и вдъхва вяра на народа за самостоятелна българска държава.
• Захарий Стоянов (1850–1889) – писател, общественик и участник в революционното движение. Автор на хрониката „Записки по българските въстания“, която става главен източник за историята на Априлското въстание. Изпълнява ролята на първия историограф на борбите за освобождение.
• Иван Вазов (1850–1921) – поет, писател и драматург, наричан „Патриарх на българската литература“. Неговото творчество отразява Възраждането и следосвобожденска България. Вазов е академик и дори министър на просвещението (1897–1899), а творбите му вдъхновяват поколения българи.

Сред други будители могат да се посочат Любен Каравелов, Константин Фотинов, Райна Княгиня, Неофит Бозвели, Наум Преславски и много други, чието дело също е свързано с българската просвета и самосъзнание. Улици, училища и читалища у нас носят имената на тези видни просветители като символ на непреходността на тяхното дело.

Будителите днес

Днес ролята на будителите се свързва с духовното наследство и идеалите, които ни оставиха предците ни. Честването на 1 ноември има за цел да напомня за важността на образование, култура и национална памет. Мнозина учители и общественици използват примера на будителите, за да мотивират подрастващите да учат историята и литературата. Така, както в началото на XX век будителите са вдъхвали надежда след национална криза, и сега те се възприемат като символ на духовната устойчивост на нацията.

Интересен факт е, че от 1991 г. Денят на народните будители се чества и като Ден на българската наука, а Съюзът на българските журналисти обявява този ден за Ден на българската журналистика. Така празникът обединява просветата и културата – две сфери, в които будителите са оставили най-ярка следа. На този ден университети, академии и медии организират научни форуми, изложби и публични лекции, посветени на големите български просветители и писатели.

Празничното честване на 1 ноември обикновено включва тържества в училищата и библиотеките – ученици рецитират стихове на Ботев и Вазов, а учители държат беседи за Паисий и Левски. В някои градове се организират походи или литургии, а политически и културни дейци полагат венци пред паметниците на будителите. Макар че това не е официален неработен ден, много българи отдават почит към духа на будителите като се включват в обществени събития и дискусии за националната ни култура.

Цитати и интересни факти

• „Стига толкоз спаване, що е спала България доволни векове!“ – с тези думи Неофит Рилски през 1835 г. призовава българите да се пробудят духовно. По-късно Петко Славейков допълва: „Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдни ден…“ (1886 г.). Тези цитати на двама от най-ярките ни будители и днес вдъхновяват патриотичния дух, напомняйки за призива към знание и делничен оптимизъм.
• Виц: Шеговит народен лаф отбелязва, че „Ден на народните будители“ изобщо не означава „празнуват онези, които ни будят рано сутрин с киреч, бормашина или моторна косачка“. Тази игра на думи намеква за буквалното значение на „будител“ и подсмихва абсурдността, че будители са хората, които събуждат обществото духовно, а не с физически шум.
• Анехдот: Името на празника е предложено от академик Боян Пенев през 1922 г. – той го формулира като „ден на почит към онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие“. И до днес този израз носи голямо символично значение за самата същност на празника.
• Факт: Първият закон на освободена България е именно за задължително начално образование – показател, че народните будители и просветителите от Възраждането са оставили траен отпечатък върху държавната политика. Още през 1869 г. у нас е създадено Българското книжовно дружество, което впоследствие прераства в Българската академия на науките.
• Факт: В София, в кв. „Свобода“, има улица „Народни будители“. Това показва личното отношение на поколенията към будителите – дори уличните имена напомнят за онези, чийто труд е „будил“ българите. Много училища и читалища също носят имената на велики просветители като Иван Вазов, Неофит Рилски, Райна Княгиня и други.

Днес празникът на будителите предоставя повод да почетем литературните традиции и историческата памет на нацията. Нека 1 ноември ни напомня, че будителите живеят чрез идеите и делата си – и че всеки нов ден можем да продължим техния път чрез образование, знание и гражданска активност.