Аглаида

Името Аглаида (както и по-кратката форма Аглая) има древен произход, идващ от Древна Гърция.

Етимологията му се свързва с древногръцката дума ἀγλαός (aglaos), която носи конотация за светлина, блясък и слава.

В буквален превод от старогръцки език, името Аглаида означава:

• „Блестяща“
• „Сияйна“
• „Великолепна“
• „Светла“

То символизира не само физическата красота, но и духовната светлина и радост.

Историческите и митологичните корени на името са дълбоки:

• Митология: В древногръцката митология Аглая е най-малката от трите Харити (известни в Рим като Грации). Тя е дъщеря на Зевс и Евринома и олицетворява красотата, блясъка и славата.
• Християнство: В християнската история е известна Света праведна Аглаида (или Аглая) от Рим (3-ти век). Тя е била богата римлянка, която заедно със своя служител Свети Бонифаций приема християнството, раздава богатството си на бедните и се посвещава на вярата.

В България името Аглаида е рядко срещано и се счита за екзотично или старинно (ретро) име.

Пикът на популярността му е бил в началото на XX век, докато в съвременността родителите по-често избират кратката форма „Аглая“. В световен мащаб името е познато главно в православните държави (Русия, Гърция) и сред почитателите на класическата култура.

Името и образът на Аглаида/Аглая присъстват трайно в изкуството:

• Живопис: Като една от трите грации, тя е изобразена в шедьоври на художници като Ботичели („Пролет“), Рафаело и Рубенс.
• Литература: Името носи романтичен и възвишен ореол. Най-известният литературен персонаж с това име (във формата Аглая) е Аглая Ивановна Епанчина от романа „Идиот“ на Фьодор Достоевски – образ на изключителна, но горда красавица.

Имен ден: Носещите името Аглаида (и Аглая) празнуват имен ден на 19 декември, когато Българската православна църква почита паметта на Свети мъченик Бонифаций и праведната Аглаида.

Умалителни имена: Аги, Аглая, Галя, Ида.