Бленика

Името Бленика има изцяло български и славянски произход. Етимологията му е пряко свързана с названието на тревистото растение бленика (известно още като черен блян или Hyoscyamus niger).

Езиковедите свързват корена на думата с:

• Съществителното 'блян' (мечта, сън, видение).
• Глагола 'бленувам' (мечтая силно, жадувам).

Тъй като произлиза от име на растение, прякото значение е самото цвете. Въпреки това, символиката на името е дълбока:

• 'Мечтателна' или 'Омайна' – поради връзката с думата 'блян'.
• 'Магическа' – в народните вярвания растението бленика се е използвало за направата на отвари и магии поради упойващото си действие.

Бленика не е сред каноничните християнски имена, а принадлежи към фолклорната традиция на българите да кръщават децата си на цветя и билки, за да бъдат здрави и красиви. Името няма документирана древна история като владетелско име, но се появява по-отчетливо през 20-ти век в културните среди.

В България: Името се класифицира като изключително рядко и екзотично. То не попада в топ 100 или дори топ 500 на популярните имена и се избира предимно от родители, търсещи уникалност и артистично звучене.

По света: Името е практически непознато извън България, тъй като е специфично само за българския език и флорална терминология.

Името заема почетно място в българската литература благодарение на поетесата Пенка Цанева-Денчева (1899–1978), която приема творческия псевдоним Бленика.

Тя е съпруга на известния литературен критик акад. Георги Цанев. Нейната поезия се характеризира с чистота, съзерцание и връзка с природата, което напълно отговаря на избраното от нея име.

Имен ден: Носителките на името Бленика празнуват на Цветница (Връбница) – подвижен празник, който се отбелязва в неделята преди Великден.

Любопитен факт: Растението бленика е силно отровно, но в малки дози се е използвало в народната медицина. Това придава на името нюанс на 'опасна красота'.