Богорис

Името Богорис (на гръцки: Βόγορις) е архаична и по-дълга форма на популярното българское име Борис. Неговият произход е обект на дългогодишни научни дискусии, като основните теории са:

• Прабългарски произход: Това е най-приетата теория. Счита се, че името е от тюркски или алтайски произход. Формата "Богорис" се среща главно във византийските извори и папската кореспонденция от IX век.
• Иранска хипотеза: Някои учени търсят връзка с индоевропейските езици и иранския корен, свързан с думата за "бог" или "сияние".
• Славянска "народна" етимология: Поради звуковата прилика с корена "бог", по-късно името често се асоциира с божественост, но лингвистите отхвърлят това като първичен произход.

Значението на името Богорис (и съответно Борис) не е напълно еднозначно, но съществуват няколко водещи интерпретации:

1. Снежен леопард (Барс): Една от най-популярните теории свързва името с тотемното животно на прабългарите – барс. Наставката "-ис" или "-рис" може да е гърцизирано окончание или стара морфема.
2. Малък/Нисък: Според някои тюрколжки изследвания, коренът böri или bogori може да означава "малък" (в смисъл на по-малкия син или наследник).
3. Вълк: Друга теория свързва корена с тюркската дума за вълк (böri), което също е силен тотемен символ.

Името Богорис е неразривно свързано с една от най-важните фигури в българската история:

• Княз Борис I (852–889): В чуждестранните извори, особено византийските и латинските, владетелят често е наричан Богорис или Михаил-Богорис. Той е владетелят, който покръства България през 864 г. и въвежда славянската писменост.
• Надписът от Балши: Важен епиграфски паметник, открит в днешна Албания, който гласи: "Покръсти се архонтът на България Борис, наречен Михаил...".
• Дипломатическа кореспонденция: В писмата на папа Николай I до българите, името на владетеля често е изписвано като Bogoris.

Разпространението на формата Богорис е специфично:

• В миналото: Името е било запазено за висшата аристокрация в Първото българско царство, но по-често е използвано като официална транскрипция, отколкото като разговорно име.
• Днес: В съвременна България формата "Богорис" е изключително рядка, почти неизползваема като лично име. Тя се възприема като архаизъм.
• Модерна вариация: Съкратената форма Борис е едно от най-популярните и традиционни мъжки имена в България, Русия и други славянски държави, както и в Западна Европа.

Името присъства основно в историческия и художествения контекст:

• Исторически романи: Използва се в литературата, описваща Златния век на България и Покръстването (напр. в тетралогията на Димитър Талев или романите на Фани Попова-Мутафова, макар там да доминира формата "Борис").
• Църковна живопис: В иконографията Свети Цар Борис-Михаил често е изобразяван с надписи, които понякога използват архаични форми на името.
• Филмово изкуство: Във филма "Борис I" (с участието на Стефан Данаилов), името носи тежестта на държавническата отговорност и прехода от езичество към християнство.

Допълнителни факти:

• Името Богорис е пример за това как българските имена са били адаптирани към фонетиката на гръцкия език (добавяне на окончания), за да могат да бъдат записвани в официалните хроники на Византийската империя.
• Съществува и фамилно име Богориди (напр. Стефан Богориди), носено от влиятелен род във връзка с Османската империя и Българското възраждане, което е производно от същото историческо име.
• В нумизматиката: Открити са оловни печати (моливдовули) на княз Борис I, където името е изписано на гръцки език.