Божур

Името Божур е с български произход и принадлежи към групата на имената, произлизащи от названия на цветя (флороними). Етимологията му е директно свързана с красивото червено цвете божур (Paeonia).

Някои езиковеди свързват корена на думата с „Бог“ (поради лечебните свойства на растението), докато други търсят връзка с тюркски или прабългарски корени, означаващи „яркочервен“ или „буен“. Името е изконно за българската традиция и няма директен еквивалент в западните именни системи.

Значението на името Божур е натоварено с дълбока символика в българския бит:

• Здраве: Най-популярният израз е „Здрав като божур“. Името се дава с пожелание детето да не боледува.
• Красота и руменина: Асоциира се с червените бузи, признак на жизненост и енергия.
• Защита: В народните вярвания се смята, че цветето божур гони злите сили и предпазва от уроки.

В миналото името Божур (и по-често женската му форма Божура) се е давало ритуално. Ако в семейството предишните деца са умирали или са били болнаві, новороденото се е кръщавало на издръжливо растение или цвете (Здравко, Божур, Върбан), за да се „захване“ животът в него.

Името е било разпространено предимно в селските райони на България през XIX и началото на XX век, отразявайки силната връзка на българина с природата.

В съвременна България името Божур е изключително рядко срещано мъжко име и се възприема като екзотично или старинно. То не попада в класациите на НСИ за най-популярни имена.

Женският вариант Божура или умалителното Божурка се срещат по-често, главно сред по-възрастното поколение, но също са с отшумяваща популярност. Извън България името е почти непознато, освен в някои диаспори, съхранили старите традиции.

Името и цветето присъстват ярко в българския фолклор и изкуство:

• Народни песни: Често се пее за „ален божур“ като символ на любов и младост. Девойките са кичили косите си с божур, за да привлекат женихи.
• Литература: Най-известното литературно произведение е разказът „Божура“ на майстора на късия разказ Йордан Йовков. Макар там героинята да е жена, произведението увековечава името като символ на фатална красота и драматична съдба.

Имен ден: Носителите на името Божур празнуват на Цветница (Връбница) – подвижен празник, който се отбелязва в неделята преди Великден.

Топоними: Името на цветето и съответно личното име са дали названието на град Божурище (близо до София), както и на село Божур в област Ловеч.