Боньо

Името Боньо е традиционно българско мъжко име с дълбоки славянски корени. То се е формирало чрез няколко основни езикови механизма:

• Най-често се разглежда като умалителна или гальовна форма на по-дълги и официални имена, започващи с корена "Бог-" или "Бой-".
• Произлиза от класически имена като Богдан, Богомил, Божидар или Боян.
• В някои региони на България се е наложило като самостоятелно лично име, предавано от дядо на внук.

Значението на името Боньо е тясно свързано с пълните форми, от които произлиза, и носи предимно позитивна символика:

• Ако се тълкува като производно на Богдан/Божидар: означава "даден от Бога", "Божи дар".
• Ако се свързва с Боян: носи смисъла на "боец", "войн" или "богат".
• В народните вярвания кратките имена с "О" накрая са се смятали за имена със защитна функция, символизиращи здраве и устойчивост.

Името Боньо има устойчиво присъствие в българската история, особено през периода на Възраждането и началото на XX век.

• Личности: Един от най-известните съвременни носители на името е проф. Боньо Лунгов – изтъкнат български диригент и главен художествен ръководител на детския хор на БНР.
• Революционно движение: Името се среща в списъците на участници в Априлското въстание и Опълчението, често като представител на селското съсловие от Подбалкана и Тракия.
• Архиви: В църковните регистри от XIX век името е едно от често срещаните в Южна България.

В България:

• В миналото (до средата на XX век) името е било широко разпространено, особено в селата и малките градове.
• В съвремието популярността му е спаднала значително. Днес то се възприема като "ретро" или "старинно" име и се среща много рядко при новородените момчета, освен в случаи на подновяване на името на дядо.

По света:

• Името е уникално за българския езиков ареал и практически не се среща в чужбина, освен сред българските емигрантски общности.

Името Боньо присъства в българската художествена литература и фолклор, обикновено като символ на народния човек:

• В литературата: Герои с името Боньо се срещат в разкази на класици като Елин Пелин и Йордан Йовков. Те често са описвани като трудолюбиви земеделци, хитри селяни или добродушни старци, носещи мъдростта на земята.
• Във фолклора: Среща се в хумористични народни песни и битови приказки, където "чичо Боньо" или "дядо Боньо" е събирателен образ на българския стопанин.

Имен ден: Носещите името Боньо нямат фиксирана дата в църковния календар само за това име, затова празнуват в зависимост от това на кой светец е кръстен човекът или от кое пълно име произлиза:

• 6 януари (Богоявление / Йордановден) – най-честата дата за празнуване.
• 25 декември (Коледа) – ако се свързва с Божидар.
• 28 март – денят на Св. мъченик Боян-Енравота.

Вариации: Женските форми на името са Бона, Бонка или Бони.