Вато

Името Вато има български произход и се класифицира като умалително или гальовно име (хипокористик).

• Най-често се приема за съкратена форма на името Иван (през форми като Ванко -> Вато).
• Според други теории, името може да произлиза от старинната дума "ватьо" или "бате", използвана като обръщение към по-голям брат или чичо.
• Среща се и като производно на имена като Ватьо или Ватко.

Значението на името Вато е тясно свързано с първоизточника му:

1. Ако се разглежда като производно на Иван, то носи библейското значение "Бог е милостив" (от еврейското Йоханан).
2. Ако се разглежда като самостоятелна форма от корена "ватьо", то носи смисъл на уважение към по-възрастен роднина, "батко" или "защитник".

Името Вато е било сравнително разпространено в миналото, особено през XIX и началото на XX век.

Характерно е предимно за селските райони на Западна и Северна България. В старите църковни регистри и родословни дървета често фигурира като самостоятелно лично име, от което впоследствие се формират фамилни имена като Ватов и Ватев.

В съвременна България името Вато се счита за архаично и се среща изключително рядко.

• Почти не присъства в класациите за новородени през последните 50 години.
• По-популярно е като основа за фамилни имена, отколкото като лично име.
• Извън България името е практически непознато, освен в редки случаи сред българската диаспора.

Името Вато не е често срещано във високата литература или класическата поезия, но присъства във фолклора:

• Среща се в народни песни и битови разкази, често като име на обикновен селянин, овчар или хайдутин.
• Използва се в хумористични разкази и анекдоти за описване на характерни персонажи от стария бит (напр. "Дядо Вато").

Имен ден: Тъй като се свързва с Иван, носещите името Вато могат да празнуват на Ивановден (7 януари).

Женски еквивалент: Женската форма на името е Ватка, която също е рядко срещана днес.